Българийо, страна любима, привет от твоите деца, които вечно във гърди те носят, че ти , ЕДНА СИ НА СВЕТА.   Какво че днес най-бедна си в света? Нима под дрехата на просякиня, не скътала си Райските поля, Балкана, Рила и Пирина?   Нима я има нейде по света, туй чудо – Розова градина. Разцъфнал люляк в утринта
и еделвайс на чуката в Пирина.   Поспри, послушай бистрата вода, тя чудни приказки разказва ... за храбри ханове, царе, монаси – за златни страници в световна книга.   Нима напразно те не свели глави пред всеки тук тиранин ? За тебе, майко, те умряха – да раждаш синове в свободно време.   Затуй днес с песен на уста – Българин, се гордо аз наричам. Не плашат ме житейските тегла и вечно в твоя кръст се вричам.








и да продължим, с прекрасните изпълнения на Фолклорна група "Иглика" гр. Маджарово:

Поздравления!

В момента живеем в край, населен предимно с т.н. етнически турци,но винаги с гордост се наричаме БЪЛГАРИ и всячески, се сремим да запазим чисто това име.

България трябва да бъде обичана, за да изправи снага и да тръгне гордо по новия си път.

:) Хареса ми това:

За тебе, майко, те умряха –
да раждаш синове в свободно време.

... и свободни в душите си...
дано не се стопят в чужбина!

Поздрав!

Прекрасно стихотворение!
И кокичетата ги няма..,и аромата на липите..,и мириса на бор...Но си ги нося в сърцето.
Поздрави!