Размисли :: Поклон пред учителя

Наближава на-светлия български празник 24 май!

Всеки е закътал в сърцето си скъп спомен от първия трепетен, училищен ден, когато за пръв път е прекрачил прага на любимото училище и първата му учителка, с много любов е поела, крехката, детска ръчичка, за да го поведе по пътеката на познанието

Колко търпение и всеотдайност е била нужна на любимите ни учители, ден сред ден, година след година, за да разкрият, пред жадните ни очи, света на буквичките, числата и чудния свят на природата.Стъпка по стъпка да ни изкачат по пирамидата на знанието и да ни подготвят за стихията наречена Живот!

Поклон пред светлото им дело!!!

Имахме щастието, да срешнем точно такива, всеотдайни Учители, които безвъзмезно раздаваха, с пълни шепи, своите знания, страдаха от нашите грешки, радваха се на нашите успехи и все още живеят с нашите мечти - това са Марко и Лушка Куртеви.

Благодарим Ви, че Ви има!!!

Съдбата ни срешна, когато ни приеха в СредноМузикално Училище с. Широка лъка - випуск 6
Представете си, тези малки деца / приема е от 7 клас / откъснато от родителската ласка и озовали се сами, в дебрите на китното родопско селце... - но те бяха там и майчински ни обгърнаха с много любов и безвъзмездна отдаденост.Много тревоги и неприятности, са изтърпяли заради нас / нашият клас беше първи по успех и последен по поведение - всички бяхме с намалено поведение.../ но продължаваха, все така да вярват в нас и да разкриват истините на Живота. Сега, когато ни питат, зашо сме така различни и по друг начин гледаме на дребнавите неща от сивото всекидневие, с гордост отвръща ме, че сме завършили Широколъшкия лицей - и сме горди, че сме техни деца!!!

Думите, са слаби, да изкажат нашата благодарност, но все пак ще опитам:

Поклон пред учителя На Лушка Куртева И ето виждаш в шеметния бяг, на времето Живота как изтича, но ТИ си тук на този свят, макар от времето превита.

Ръцете тръпнат във умора. Сребро, разстила се в косите, но Ти си тук на този свят и жадно мъката ни пиеш

Животът никак не те жали, но Ти от нашта болка стенеш, да би могла, дари ни само – Любов и Щастие безмерно

Щастливи, палави деца, от твоята стряха отлетяхме, закътали, най-нежните слова, с които нов живот видяхме.

Забързани във шеметния бяг, Аз искам да ти кажа само: - Добре, че имате на този свят! В сърца ни – Вечно ще останеш.

Гергана Спасова

Широка Лъка

на Марко Куртев
Закътано в сърцето на Родопа, едно селце във времето живей, тук вятърът не сме да лудува, къс спомен да не разпилей. Под моста гърбав лъкатуши, на времето, най- чистата сълза, сълза от Радост и Тъга, сълза на Българска душа. Душа, която храм създаде, за дни броени, пред остър ятаган, в скала превърна се, но не се предаде, Българският дух не разпиля. Събра го в песен и закъта, под стряхата на белите къщя, заплете в халища и го пренесе, в чана, гайдата и Вечността. Широка лъка – българска душа, днес раждаш, младите творци, не ще забрави те света, щом кърмиш ги със песента.

Гергана Спасова

Да са ни Живи и здрави!!!