на Златина Узунова 
               - най- добрата родопска певица

Над Родопа песен се разлива. Звънва златно писано звънче. Карлък булото повдига. Рожен цял от песен се тресе.   Спира слънцето да чуе. Вятърът в усой замря, заприпява в унес чуден, на момата песента.   Злато златна-златен славей! Златно писано звънче. Песента ти  който чуе - с теб запява от сърце.


       Прекрасно е да чуеш песните на Златина Узунова. Когато, тя запее публиката, във всички зали по света онемява, само в България,не са чували за нея. 
     Дано да съм ви заинтригувала, за да издирите и се насладите на звънкият и глас.
Пряка наследница на Орфей/родена в сърцето на Родопите/с висок силен глас /не е проблем да надпее родопската гайда/, богата орнаментика и профисионализъм, Златина, разкрива напълно красотата на родопската песен. Вслушани в нейните изпълнения, разбираме как Орфей е успял да трогне сърцето на мрачния Хадес за да му върне Евредика.

Заслужава да се чуе.

Това е един бисер от съкровишницата на Българската култура.





Думите са слаби, пред песента...

песен в изпълнение на Златина Узунова

и оше една

Един от божестевените славеи на тази невероятна,мистична и вълшебна планина!Нежна и романтична и ВЕЧНА!
Благодаря Ви!

Благодаря на Бог че я има и дано дълги години да пее!
Николина и Евгени Станчеви

Черешко, чьорна вишничко

- Черешко, чьорна вишничко,
пролет през тува минахме,
та беше цвета цветила,
пък рожба не си родила.
Дали та слана попари,
или та слонце изгори?
- Юначе лудо и младо,
нито ма слонце изгори,
нито ма слана попари.
Пролет от тука минаха
двамина луди и млади,
под мен на сенка седеха,
та си се люто калнеха:
"Черешко, чьорна вишничко,
ако са двама не зьомем,
дано ми листи не пуснеш,
дано ми суха изсохнеш,
корене да ти прикапет!"
Че си са двама не зьоли,
та ма е кльотва стигнала -
сухо сам дорво станала
от коренат до вархчокат.

Защим ме й мене да живам
на сая диньо лажовна,
га нема в сарай да седя,
га немам любе да любя.
Походи, либе, лефтеро,
барем си мома йотбереш.
Да не е йот мен нагоре,
да не е йот мен надолу.

Защим ме й мене да живам
на сая земя лажовна,
ага ма севдьо остави
и надалечко отиде.
Походи, либе, лефтеро,
барем си мома йотбереш.
Да не е йот мен нагоре,
да не е йот мен надолу.