Човешко е да се греши - човешко е да се прости, но грешка, сторена до три - това и Господ- няма да прости.   Особено пък, твоя грешка, да бутнеш ти на чужда сметка - тогава знай, че сто беди рода ти мил ще сполети.   Какво виновни са децата - та те, да плащат ти белята? Когато ти си съгрешил, защо не си се извинил?   Не се чуди, че все беда, навсякъде те сполетя. И никой друг не ти е крив, че станал си за смях и тук.   Догде, не разбереш това и спреш да слушаш Сатана - от злоба ще останеш глух, за туй, що радва всеки друг.   Побързай, прошка изпроси, от тоз, що всичко сътвори. Че, той дарил те с дни човешки, а ти пилееш ги- във грешки.

но тук иде реч навреме да го осъзнаеш, искрено да се разкаеш и смирено да поискаш прошка.
Вярно, че никога не се знае кое за добро и кое за лошо / пътят кам ада е постелен само с добри намерения /, а и как да разпознаем бялото, ако не сме виждали черно?... но има и други цветове, и всеки сам избира,разбърква и рисува картината на на своя живот.