Ти казваш – тъй ми е добре не дириш нови светове, а чакаш бъдещето ново но то не идва наготово.   Проклинаш старите окови, а все не сменяш ги за нови. Пропускаш шансове, късмет, а после тюхкаш се навред.   Не псувай, а вземи това, което дават ти сега – но точно си плати цената, със борч не вкарвай си белята.   Дори и друг да ти плати – ще трябва да го връщаш ти. Роден ли си, мъртвец ще си и друг не може те смени.
Цената на живота знай – със него ти не си играй. Щом плащаш си – напред вървиш, а иначе съдба кориш.   Натрупаш ли голяма сметка – затваря се за теб пътечка, ще трябва двойно да платиш– след туй напред да продължиш.
И не роптай срещу съдбата - не е виновна тя горката, затуй, че волно си живял - във младост сили разпилял.    Дългът ще стегне ти сърцето и мрак ще падне на лицето. Останеш ли накрая сам - То значи, че не си живял.

Твоите стихове са изстрадани и мъдри. Често се оплакваме от съдбата, но чакаме нещо да се промени от само себе си или някой да ни реши проблемите. Не умеем да ценим живота и да го живеем стойностно!